Очите ми вече свикнаха с разрушените фасади
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.29 юни 2023 година
Старият ми другар Ромка дойде за няколко дни в Харкив. Той живее към този момент девет години със фамилията си в Братислава, емигрира в Словакия незабавно след анексията на Крим. А в този момент съумя да прескочи насам. По работа, а и да нагледа родния си град – по какъв начин е сега.
Пътуваме с колата през центъра, Ромка тежко въздиша и приказва с всяка една улица…
– Какво направиха с теб, говеда!
А аз въртя глава, оглеждам се и не разбирам какво точно има поради.
Окото ми към този момент толкоз и привикнало с полуразрушените фасади и закованите с шперплат прозорци, че аз просто не виждам всичко това.
Не виждам бетонните загради на пътя, не обръщам внимание на залепените на кръст със скоч витрини.
Тъкмо противоположното – всякога регистрирам, че е включен поредният светофар на кръстовището или че е проработило още едно магазинче в двора. Върнали са се децата, отвориха парковете, на улицата „ Сумска “ стана запушване.
И при мен и Ромка съществува толкова друга действителност, че той пътува из града със сълзи на очи, а аз – с усмивка.
Толкова е необичайно.
А пък от горната страна на всичко в този момент и Танечка ми се обади, отново е тъжна. Тя с дребосъка към този момент повече от една година живее в Швейцария и в този момент не знае – да се връща ли, или да стои там.
– Къщата ми сякаш е оживяла, само че работа нямам. Тук всичко е друго, всичко ми е непознато, само че се опасявам за дребния – вас, нали, още ви обстрелват…
Обстрелват, да. Но ми се коства – това ни минимум не е съвет, просто едно чувство – че този живот „ в разкрач “ убива повече от страха от ракетите.
Слушам мнозина свои другари и познати, захвърлени от войната на хиляди километри, и слушам в гласовете на множеството от тях ужасна болежка. Объркване, обезсърчение, сълзи.
Познавам една госпожица, която до момента не е разопаковала харкивските си куфари. Петнайсет месеца те стоят в ъгъла на обществената ѝ квартира в Хамбург.
Приятели мои, нямам никаква представа дали да се връщате, или да оставате там. Но желая да ви покажа моя град подобен, какъвто го виждам през днешния ден. Ромка го вижда иначе.
В хидропарка, където се разхождаме с кучето, отново упражняват спортисти с кану-каяк, толкоз е красиво. Тези дни срещнах там момичета-художнички, които направиха на брега дребен пленер – стояха пред стативите си и рисуваха пейзажи.
Майката на Сергей през вчерашния ден се запътила към вилата си в Стар Салтив, загърбвайки заканите на сина си, че ще " върже тази осемдесетгодишна жена за радиатора ". Тя все пак тръгнала, тъй като там „ малините се скапват, а на черешата клоните се огъват – толкоз е великодушна реколтата “. И правилно, това проличава и от градските плодни дървета – реколтата е изобилна.
Тази заран отидох да купя храна за папагалката ми Кира, там, на втория етаж, отвориха няколко напълно нови магазинчета за платове и шивашки такъми. Както ми обясниха, „ шивачите се завърнаха в Харкив “.
Край моя блок проработи частна детска градина. От ранна заран дечурлигата се надвикват в пясъка. Това са доста приятни звуци, оказа се.
P.S. Въздушните паники са всеки ден. Още не съм свалила скоча от стъклата на прозорците. Никой не го е свалил.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Старият ми другар Ромка дойде за няколко дни в Харкив. Той живее към този момент девет години със фамилията си в Братислава, емигрира в Словакия незабавно след анексията на Крим. А в този момент съумя да прескочи насам. По работа, а и да нагледа родния си град – по какъв начин е сега.
Пътуваме с колата през центъра, Ромка тежко въздиша и приказва с всяка една улица…
– Какво направиха с теб, говеда!
А аз въртя глава, оглеждам се и не разбирам какво точно има поради.
Окото ми към този момент толкоз и привикнало с полуразрушените фасади и закованите с шперплат прозорци, че аз просто не виждам всичко това.
Не виждам бетонните загради на пътя, не обръщам внимание на залепените на кръст със скоч витрини.
Тъкмо противоположното – всякога регистрирам, че е включен поредният светофар на кръстовището или че е проработило още едно магазинче в двора. Върнали са се децата, отвориха парковете, на улицата „ Сумска “ стана запушване.
И при мен и Ромка съществува толкова друга действителност, че той пътува из града със сълзи на очи, а аз – с усмивка.
Толкова е необичайно.
А пък от горната страна на всичко в този момент и Танечка ми се обади, отново е тъжна. Тя с дребосъка към този момент повече от една година живее в Швейцария и в този момент не знае – да се връща ли, или да стои там.
– Къщата ми сякаш е оживяла, само че работа нямам. Тук всичко е друго, всичко ми е непознато, само че се опасявам за дребния – вас, нали, още ви обстрелват…
Обстрелват, да. Но ми се коства – това ни минимум не е съвет, просто едно чувство – че този живот „ в разкрач “ убива повече от страха от ракетите.
Слушам мнозина свои другари и познати, захвърлени от войната на хиляди километри, и слушам в гласовете на множеството от тях ужасна болежка. Объркване, обезсърчение, сълзи.
Познавам една госпожица, която до момента не е разопаковала харкивските си куфари. Петнайсет месеца те стоят в ъгъла на обществената ѝ квартира в Хамбург.
Приятели мои, нямам никаква представа дали да се връщате, или да оставате там. Но желая да ви покажа моя град подобен, какъвто го виждам през днешния ден. Ромка го вижда иначе.
В хидропарка, където се разхождаме с кучето, отново упражняват спортисти с кану-каяк, толкоз е красиво. Тези дни срещнах там момичета-художнички, които направиха на брега дребен пленер – стояха пред стативите си и рисуваха пейзажи.
Майката на Сергей през вчерашния ден се запътила към вилата си в Стар Салтив, загърбвайки заканите на сина си, че ще " върже тази осемдесетгодишна жена за радиатора ". Тя все пак тръгнала, тъй като там „ малините се скапват, а на черешата клоните се огъват – толкоз е великодушна реколтата “. И правилно, това проличава и от градските плодни дървета – реколтата е изобилна.
Тази заран отидох да купя храна за папагалката ми Кира, там, на втория етаж, отвориха няколко напълно нови магазинчета за платове и шивашки такъми. Както ми обясниха, „ шивачите се завърнаха в Харкив “.
Край моя блок проработи частна детска градина. От ранна заран дечурлигата се надвикват в пясъка. Това са доста приятни звуци, оказа се.
P.S. Въздушните паники са всеки ден. Още не съм свалила скоча от стъклата на прозорците. Никой не го е свалил.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ